Постинг
02.02.2023 10:04 -
Алхимия на цветето
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 3640 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2023 10:07
Прочетен: 3640 Коментари: 0 Гласове:
11
Последна промяна: 02.02.2023 10:07
Преди двеста милиона години, много преди хората да ходят по Земята, тя е свят на студенокръвни същества и мътни цветове – море от кафяво и зелено. Има растения, но възпроизводството им е крехка игра на шанс — те пускат своя прашец по вятъра, във водата и разчитат на удивителната невероятност той да достигне до друг представител на техния вид. Чист късмет.
Но през Креда периода се появяват цветята и покриват света с удивителна скорост – защото в поетичен смисъл те изобретяват любовта.
След като вече има цветя, има и плодове – тази трансцендентна трансформация на слънце в захар. Благодарение на плодовете, растенията приобщават животните в един вид обмен: сладост за привличане на партньор. Животните обичат захарите в плодовете, превръщат ги в енергия и протеини, и един нов свят на топлокръвни бозайници оживява.
Без цветята нямаше да ни има. Нямаше да има поезия, наука, музика. И цветето вече не е само красив обект на възхищение, а е помитащата сила на живота – мълчалива симфония на сила и свързаност.
В средата на 19-ти век Емили Дикинсън, жената-мистик със сърце на цвете, прави хербарий с над четиристотин изсушени видове цветя, още преди думата екология да се е родила. Още повече, тя извлича есенцията на цветето в поема-амброзия. Така цветята дават аромат и на душата.
Цъфтенето –
е Резултат – виж Цвете
Бърз поглед няма да допусне
Закона прост
На цветната Любов
Така неуловимо пращаща
Като приканящ Пръст
Нехайното Колибри
По траекторията на Живота –
За да напълни пъпката на Цветето
Със Зов
Напук на червея
За да се породи
Онази жажда за Роса
Нагажда толината – впряга вятъра –
Пчелата за да надхитри
За да е тук и днес
Великата Природа –
Да бъдеш цвете е
Велика Отговорност –
(превод мой, по текст на Мария Попова)
Но през Креда периода се появяват цветята и покриват света с удивителна скорост – защото в поетичен смисъл те изобретяват любовта.
След като вече има цветя, има и плодове – тази трансцендентна трансформация на слънце в захар. Благодарение на плодовете, растенията приобщават животните в един вид обмен: сладост за привличане на партньор. Животните обичат захарите в плодовете, превръщат ги в енергия и протеини, и един нов свят на топлокръвни бозайници оживява.
Без цветята нямаше да ни има. Нямаше да има поезия, наука, музика. И цветето вече не е само красив обект на възхищение, а е помитащата сила на живота – мълчалива симфония на сила и свързаност.
В средата на 19-ти век Емили Дикинсън, жената-мистик със сърце на цвете, прави хербарий с над четиристотин изсушени видове цветя, още преди думата екология да се е родила. Още повече, тя извлича есенцията на цветето в поема-амброзия. Така цветята дават аромат и на душата.
Цъфтенето –
е Резултат – виж Цвете
Бърз поглед няма да допусне
Закона прост
На цветната Любов
Така неуловимо пращаща
Като приканящ Пръст
Нехайното Колибри
По траекторията на Живота –
За да напълни пъпката на Цветето
Със Зов
Напук на червея
За да се породи
Онази жажда за Роса
Нагажда толината – впряга вятъра –
Пчелата за да надхитри
За да е тук и днес
Великата Природа –
Да бъдеш цвете е
Велика Отговорност –
(превод мой, по текст на Мария Попова)
НИКОДИМ /Следсептемврийска балада/ – Кру...
Малко от най-добрите ми сърф снимки.
Декорация за хелоуин - костюми и декорац...
Малко от най-добрите ми сърф снимки.
Декорация за хелоуин - костюми и декорац...
ЕДНО ОТ СВЕТИЛИЩАТА НА ДИОНИСИЙ НА ВРЪХ ...
ЗАЩО ИЗТОКА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ ЗАПАД?
Как Крал Карл Май крал кларинети от крал...
ЗАЩО ИЗТОКА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ ЗАПАД?
Как Крал Карл Май крал кларинети от крал...
Няма коментари
Търсене