"Бъдете будители, но не будете никого силом"- спомен за Кристиан Таков   Дневник 11 / 07 / 2024 

  Преди седем години, на 11 юли 2017 г., почина доц. д-р Кристиан Таков - учен, юрист, преподавател, ерудит с активна гражданска позиция. "Дневник" публикува неговите думи на протестен митинг от 10 ноември 2013 година, поместени и в блога му. По това време Софийският университет "Св. Климент Охридски" е окупиран от студенти като част от продължаващите с месеци протести срещу правителството на Пламен Орешарски.    
"Остави светлина в душите на хиляди. Тази светлина сочи твоето кредо, в името на което живя и което те възвиси. Заслужаваш да скърбим за теб, но повече заслужаваш да те празнуваме, защото се въплъти в част от живота и мечтите на безброй", написа майката на Кристиан Таков, Галя Йончева, в писмо до сина си по повод седем години от смъртта му, изпратено до "Дневник".    
Който бездейства - предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Отсреща имаме хора - Които наричат честността "наивност";  
  - Които бълват по форуми, но ги е срам от имената си, та ги крият;  
  - Които мразят Ранобудните студенти заради смелостта им и заради собствената си пъзливост;    
- Които не разбират, че нещо може да се прави не за пари, а за идеал. ... Като ги гледам, се сещам за думите на Max Liebermann - "не мога да изям толкова, колкото искам да повърна".
    Да не забравяме обаче, че изброените са просто слуги на скрити господари. Което не значи, че са безобидни.     Което обаче и не значи, че трябва да ги мразим.  
ЗАЩОТО: Те се хранят от омразата ни и растат върху й. Не им я давайте и не рушете себе си.  
 ЗАЩОТО: Не за омраза, а за погнуса са достойни - и то не те, а делата им. Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте. Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото.  
  ЗАЩОТО: Дори да победим с омраза - как после ще живеем с нея?  
ЗАТОВА:    
- Не клеймете тия, които не мислят точно като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате;    
- Не правете списъци с врагове - оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;    
- Бъдете будители, но не будете никого силом;    
- И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.  
  Иначе ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги.   Не можем да забравяме и друго - че злодеите десетилетия наред градят безумно социално неравенство, от което оскотяват и прекалено богатите, и унизително бедните.     Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, отчаяни и затова - безразлични. Те не ни припознават като свои защитници и нашата битка не смятат за своя.  
  Тази пропаст между имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкова по корпоративна става на дело.    
Затова няма да приканвам да викаме "Оставка", а ще призова непрестанно да си повтаряме думите на Александър Кьосев "Така повече не може". И да правим така, че повече да не могат.    
Те се страхуват. Панически. Ядат се един друг, бягат в "тежка чужбина". Започват да хапят наоколо. И - защото злостта е емоция, която умеят твърде добре - ще хапят и след години.    
  Няма безплатен обяд. Може и вас да ухапят.     Показвайте белезите си. С гордост. И ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност.    
Така от безсилната ярост ще преминем към справедливия гняв. Не когато сме много. А когато сме достатъчно.     Протестът вече е успял и продължава да успява с всеки ден, в който:  
  - Не стихва;  
  - Намира нова форма;    
- Назовава конкретно опозорено име;  
  - Препречва поредното безобразие;    
- Осуетява наглост.    
Успява всеки ден, в който:  
  - Ги е страх да влизат през парадния вход;  
  - Се боят да водят стенограма за срещите си;  
  - Лъжите им се разобличават, а сценариите - провалят.     Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.  
Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен. Посоката обаче е ясна за всекиго.  
  И затова всеки трябва да участва.    
- Там, където е.  
  - С каквото може.  
  - По какъвто начин реши.    
А който бездейства - предава себе си. Бъдещето си. Децата си.    
Да не каже после, че не е разбрал.    
Прочее, ОСТАВКА!    
(Това са думите ми на протестния митинг пред университета от 10 ноември 2013 г.)