Блогът на bateico :: Копирах го защото ми хареса!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.11.2024 03:39 - Копирах го защото ми хареса!

Автор: bateico Категория: Лични дневници

Прочетен: 162 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.11.2024 03:42

Живеем в институционален безпорядък. Но ако някой смята, че сме постигнали т.нар. контролиран хоас е доста далече от истината. Насилието унижава и унищожава патриотизма и това е истинската му цел. А няма контролиран хаос, когато няма алтернатива и визия за бъдещето. Такива днес липсват в България като структурирани обединения от хора, личности, професионалисти, финансов ресурс. И като национален проект. Да тикаш страната към еврозоната (тук очакванията вероятно са, че така ще останем в ядрото на съюза, не в неговата безгласна периферия), да се преструваш, че одобряваш сегашната политика на ЕК не е проект. Да свикваш Велико НС, да правиш нова конституция, да замиташ следи, отново не е проект. И Тодор Живков искаше нова конституция, когато почувства бурята на перестройката. Не е проект да пускаш на политическия ринг вълна след вълна партийци и партийки, в които групираш безхаберници, жадни за пари лекета и тук-таме по някой бивш депутат или ченге. Не е проект да провокираш и плащаш улични безредици, за да постигаш уж политически цели. За да подменяш вота на избирателите, колкото и незначителни да са те, според теб. Не е проект, да инвестираш в контролирана публичност. Защото дори повтарян многократно, фалшът е винаги по-малко ефективен от журналистиката, която се прави с чисто сърце. По въпроса фактите са неоспорими. Не е проект да купуваш души и послушници. Да преследваш само комисионната и далаверата от дадена сделка. Защото същото прави и келнерът, докато сервира и си чака бакшиша, а после брои кеша за деня. Не е проект да сме в ЕС и НАТО, преливащи от евроатлантическа солидарност. Защото отдавна сме там, но не правим нищо, за да (поне) мнимализираме батаците в тези структури, които водят Европа към дъното. Би било проект да вкараме ресурсно Москва в НАТО и ЕС, защото така със замах ще катапултираме своя съюз към икономически върхове. И ще си гарантираме стабилност. Само че ние като глупаци от години вършим точно обратното. Чудя се понякога, когато чета за олигархията и т.нар. олигарси какво правят тези хора с парите си. Колко къщи можеш да си купиш в чужбина? Колко коли, самолети, яхти, любовници и воаяжи? "N" на брой. Или безброй? И какво правиш после? Защо тези пари, от десетилетия изнасяни в офшорки, не работят и за България и нейното бъдеще? Не ги ли влече? Не са ли изкушени? Парите имат смисъл, само когато материализират, тоест когато се манифестират и като власт. Властта, за да е власт реализира - проекти, мащаби и позитивно бъдеще. Иначе е безплодна, вредна и абсолютно безсмислена. Не е проект и никаква власт само да разрушаваш. Дали безсилието на нашите т.нар. олигарси да задвижват и финализират градивни проекти като един Тръмп, например, като Мъск или дори като Сорос...е породено от личната им немощ? От егоизъм? От чувство за малоценност? Или от омраза и безразличие към България? Но как можеш да мразиш това, което си? Няма как да избягаш от себе си. Въпреки че си напълно способен да се самоунищожиш. Унижавайки общността, в която живееш. Ето как от години ставаме свидетели (и съучастници) на цензура, която омаловажава националната памет. Естествените чувства на патриотизъм. Внушавайки, че защитата на националното достойнство е амплоа за неграмотни "ембриони" на някакъв зараждащ се фашизъм. Новата цензура изисква политическото, естетическо и "художествено" маргинализиране на дейците от българското Възраждане. И клейми "вредните" национални интереси. Представяна като свободомислие, тази цензура "кастрира" опорите и виталността на българския дух. Опитва се да го смали и сломи, като по този начин ограничава хоризонта за творчество, просперитет и съзидателност на цялата нация. Новата цензура, редовно си служи и с провокатори и провокации, като сблъсъците пред Народния театър. Насилието унижава. И унищожава. То е скритото оръжие и пиар на новите цензури. То руши свободата да изказваш с аргументи своете мнение и да протестираш като цивилизован човек. "...— Ли-бе-ра-ли! Кос-тен-ту-ция! На-а, костентуция! ...Вчера седим с (управителя - б.м.) в кафенето, гледаме онези, като си навели главите над една маса, като че овци пладнуват, четат ли, четат телеграмата, радват се, чуваме, шушнат си: „Свободни! Изборите свободни! Полицията няма да се меси!“ А ний с управителя кис-кис-кис! Аз го погледвам с едно око и му казвам на смях: „Ний сме сигур!“ Той като се закикоти и хоп — една мастика..." "... - Ти, Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати - 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси в Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино, ракия. Повече ракия да им дава, чу ли? Па да им кажеш да не надписват много, че ги земват дяволите. По-онази година за нищо и никакво 2000 лева ни оскубаха, маскарите!..." "... - Как! Мигар вий не знаете за вестника на бай Ганя Балкански?...Сериозно ви казвам. Ганьо Балкански, редактор-стопанин (е) на вестник „Народно Величие“... ...И почва се писането… „Научаваме се, че…“ — пише бай Ганьо и излага върху един лист бяла хартия такива черни хули срещу своя съсед, за каквито не само че не се е „научавал“ някой път, но нито насън му са минавали. Пише бай Ганьо, пише и зачерква, той е все недоволен от ядовитостта на своите стрели: крадец е за него нежна думица, той я зачерква и пише хайдук, но тая дума е станала обикновена, бай Ганьо добавя пладнешки и я съединява с едно фатален. Съседът, жена му, децата му, родът му - излизат под перото на бай Ганя феноменални изверги… " "...До господина редактора на в. Не му е времето. "А бе, кьорпи, защо си ме набедил във вестник „Не му е времето“, че съм бил опозиция, а? Толкова ли ти стига ума? Хич бай ти Ганьо опозиция става ли бе, момче? Или ти какво си рекъл: чакай да сме по-малко, че да делим по по-множко. Не си прост ти, знам те аз тебе. Ама пак си прост, да ти кажа правичката. Сиреч, не си прост, ами малко аджамия падаш. За тия работи ти бачка си питай. Ти вчера, казва се, докопа кокала, а бачо ти от девет години насам го е заглозгал и няма ниет да го изпуща докрай време. Па знайш ли, момче, да ти кажа чистичката: има и за тебе, има и за мене. Народната да е жива. Аз като идех още за София, като депутация да молим онзи обесник да не си дава оставката, още тогава - помниш ли, на Враждебските ханчета? - още тогава разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция. Ама, ще речеш, защо? Защо ли? Твърде просто: защото ще стоиш зад метлата, а хората ще си плетат кошничката. И какви хора! Все отбор-отбор юнаци, все учени, изпраксани. Напрежните наши бяха хептен дива работа. Крадяха гьоз-гьоре, насила, аджамийски, па си позволяваха и чапкънлъци, докундисваха на честта кое жени, кое моми, кое… А, момче, тъй ли е? И най-сетне влетяха с двата крака в капана. Виж, днешните наши не са тъй... А колкото за алъш-вериш, бива си ги. Правото - право! Хем тъй си подкараха работата, щото, срам не срам, ще ти се призная, брате, и аз се слисах. Ашколсун, кьопоолар! Гледай какво нещо било туй науката. С таквиз хора да имаш работа - разбирам. Напрежните наши бяха я подкарали на акънтия, бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. И защо? - За вятъра. А днес видиш ли? Само по изборите не ти дават да шавнеш, а за друго - свобода! Викай, попържай, давай си зор, колкото щеш - никой нищо не ти казва. И защо ще бутат опозицията - тя нека си дига гюрултия, кой я слуша. Нашите си сучат мустака, па им се подсмиват. Властта в ръцете им - не искат да знаят. И сега, когато толкова железници ще се правят, толкова дружества ще се калъпят, толкова пристанища ще се строят, ти тамам сега си му намерил времето да ме набедяваш, че съм бил уж опозиция. Недей прави тъй бе, братко. Дотам ли ти беше достлука? Завиждаш ли ми, или какво? Че санким ти по-малко ли кьораво си ударил от мене. Я си направи сметката, ти от колко места получаваш...Па най-сетне нали знаеш, че тия работи със съгласие стават. Ако ми помогнеш да вляза и аз в някое предприятие по-тлъстичко, мигар мислиш, че няма да ти се отсрамя?..." (Из "Бай Ганьо прави избори". "Бай Ганьо журналист" , Бай Ганьо в опозиция" , Алеко Константинов)
S. S.

Нагоре