Чета вчера в медиите, как един водещ политик, бил "дядо" на метрото на София, защото било построено през време на управлението му. 
      Същия, е горд с "внучето си", но трябва да благодари на "бащата му", защото същия не допусна кражбите на финанси, както в магистралите и до ден днешен, няма дума за злоупотреби на този "баща"!
       Политикът също се хвали, че е добър и честен християнин, но забравя че скромността е водеща в християнството, както и че исканата благодарност не е благодарност и изтъкването също не е присъщо за тях.
      Човек, който прави добро не търси реклама и показност, а радост и удовлетворение за душата!
       В българския фолклор, такива хора наричаме хвалипръцковци...
        

Човек, който обича да се хвали и да си "изпуска душата"* на публични и обществени места.


Речника на бате Ицо
* да пърди, да изпуска газове