На един българин роден в провинцията по време на социализма, който след завършване на средното си образование взел решение да се врече и служи на държавата. Учил и десетки години скитал от град в град с единствената мисъл, да служи на майка България. Бил млад, здрав и от работа нямал страх, градил кариера, създал семейство и две прекрасни деца, установил се в голям град на края на службата, дом закупил с ипотека, да спре с квартирите и да свие, и той гнездо. 
   Както на всичко и на службата му и дошъл края.
   Взел решение децата да остави в големия град и да се прибере в родния си дом, да се погрижи поне за единия си родител, защото другия починал.
    На родната му улица, вече ги нямали малките едноетажни къщички на бабите и дядовците, а на тяхно място били издигнати кооперации по на четири етажи, къде с гаражи, къде без, но коли имало предостатъчно, по една задължително на член семейство, а по- богатите по две и три даже. Пред родната му къща тротоара станал паркинг, дори входа не бил достъпен от мощните и големи джипове, помислил си чиляка ще се разберем с добро. Но се лъгал, през време на отсъствието му се били родили много невъзпитано и агресивно поколение, при спор за паркомясто на тротоара, млада лекарка една от многото новодомци скочила на бой на батко му Иван, негов съсед с който били израснали, остави грозната картина на агресивната докторка, а ми същата по тъмна доба нарязала на кроткият бай Иван гумите на колата му за една женска чест. Добре, че бай Иван бил се подготвил и поставил камери на къщата му та да види хулиганката и да я даде на полицията записите. 
     О, чудо и нищо не се случило, каката била с чисто съдебно минало, а и била палава "по целата си глава", та минала с някой допълнителен интимен сеанс с власто имащите и толкоз.
     Зачудил се нашия човек, какво да прави в тази пренаселена и враждебна родна среда!
     Не избухвал, не бил агресивен, но виждал че нещо не е както трябва.
     Минало година, почнал ремонт по къщата си, била му почти набор, влагал лични средства и не влизал в "битки" с новите си съседи.
     В един момент парцела под неговия бил закупен от мъстит бизнесмен и той решил да построй 5 етажна сграда и да продаде след това апартаментите й на добри цени. Възникнал един проблем обаче, през бъдещата строителна площадка минавала канализацията на нашия човек и на бай Иван, та строителите дали на нашия човек и на бай Иван два дни да си решат проблема с канализацията, те имали разрешение и почвали без да се бавят да копат основите на бъдещата 5 етажна сграда. Къде на шега, къде на истина им бил даден съвет да копаят септични ями и да не се чудят или да си купят едни скъпи играчки- помпи, които да изпомпват мръсната си вода над подпорните си стени. Защото на третия ден строителната бригада затапвала тръбата на канализацията и до тук с теча на долу, по земното притегляне. Имало и трети вариянт, изкуствен клозет на двора демек химическа тоалетна, а колко до банята, решението било да се купят корито и да си поливат.
     Бай Иван изпаднал в шок, как да обясни на жена си 63 годишна дама и 85 годишната си майка, одавна баба, че се връщат в 19 век, когато не е имало канализация, а помийни ями.
      Нашият човек, влязал в къщи и извадил личния си пистолет от касата си и почнал да го чисти, като го разглобил пълно и после го смазал тънко. Мислил, мислил, много мисли му минали през главата и решил да преспи, пък на сутринта ще решил какво да бъде.
       Станал рано както винаги, пил едно, две кафета и решил, че това не е родния му град, а някакъв нов град с някакви изроди с образ на човеци.
       Заключил пистолета в металната каса на сигурно място и тръгнал към големият баровец, който цвъкал без грам акъл кооперации на по 4 и 5 етажа, без гаражи и какво ли не по- важно било да продаде апартаментите и да върви далаверата с кмета и градския архитект. Та срещнал се с него и му дал бизнес предложение- родната му къща и мястото за да построи поредната строителна забележителност, срещу скромната сума от 2 милиона евро, все пак е на топ локация.
         Нямал търпение да вземе тази крупна сума за своя джоб и някаква скромна за бизнесмена- стройтел, бълха го охапала, и да се махне от този грозен и студен град.
         Хубава и поучителна история, с хубав край!
         Да му мисли бай Иван и жените около него, и естествено да се стяга за пореден спаринг с оназ лудата докторица....

Малко са но още ги има читавите хора.
Остана ли са и при лошотия се събират и помагат за едно "благодаря"!
Човек опрян до стената, винаги намира изход в правилна посока т.е. отчаянието било победено с добри съвети спазващи закона и постигащи добри резултати.
Казуса бил решен, но възникнали толкова много въпроси за върпросния нов строеж, че тепърва ще става интересно.
Колкото до главния герой, той продължава да си стяга бащината къща и се радва на старите си приятели от детство, неговите съседи, колкото и малко да са останали.
Колкото до града, той не е негов проблем