Прочетен: 53 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 02.06 14:52
Теодора Димова 02.06.2026г.
Само на този ден вият сирени, които ни карат да замръзнем на мястото си и времето да спре. В техния смразяващ вой времето спира, сгъстява се, престава да се подчинява на физическите закони, пренасяме се назад във времето на Ботев. Пренасянето е възможно благодарение на неговото прозрение, че „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“. Виждаме го наистина толкова жив, че и той стои до нас, замръзнал на едно място. И той отдава почит на героите, защото с този безсмъртен стих се обезсмъртяват всички герои. Ние свързваме двустишието с Ботев, въпреки че той го е посветил на Хаджи Димитър. Това обаче узнаваме единствено от заглавието на баладата – никъде в текста не се споменава името на войводата. Тоз, когото „жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят“ е всеки един от хилядите знайни и незнайни герои. Имената на малка част от знайните споменаваме на вечерната заря-проверка. За имената на незнайните „Балканът пее хайдушка песен“.
В този миг времето е спряло, но тревожният вой на сирените ни връща век и половина назад. В този миг Ботев е прострелян. Но век и половина ние отдаваме своята почит на тоз, който не умира.
Ботев е центърът на нашата история, на нашата нация, на нашата душевност. Не е нужно да степенуваме националните герои по важност. Мястото на никого от тях в нашата история и душа не е по-маловажно от всеки друг. Всеки от тях еднакво безкористно е положил живота си за нашата свобода. Затова наричаме 2 юни Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Името, подвигът и гибелта на Ботев, без това да е търсено преднамерено, са поставени в центъра.
Без Ботев ние бихме се разпаднали като народ. Неговото име за нас е като физическата сила, която държи електроните около атомното ядро. Факторите, които ни формират като нация са многобройни, те се променят в течение на времето, защото „времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме“, но колкото и различно да е днешното време от онова, което е събрало Ботев и Левски в едно, идеалът за подвиг остава неизменен – „юнак във младост и в сила мъжка“.
В личността на Ботев са съчетани пламенния революционер и гениалния поет и с това той безспорно изпъква пред всички останали. Няма нищо пресилено, когато казваме, че той е ненадминат поет. Той е поет не само в стиховете си. Върховна поезия е и предсмъртното му писмо-завет от „17 мая 1876“, писано на борда на „Радецки“ – „Мила ми Венето… знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе“. Любов и поезия, живот и смърт, споени в едно!
Пред името и подвига на Ботев всички се прекланяме, но името и делото му винаги са били повод за спекулации. Сред тях най-отблъскваща е пълното обсебване на Ботев след установяването на комунистическия режим.
В новоиздаденото историческо изследване „Христо Ботев: Идеологическо моделиране на героичния образ“ Анна Алексиева пише: „Преди разглеждания преломен период Христо Ботев е безспорен герой както за леви, така и за десни политически течения. В идеологическия контекст след 1946 г. тази множественост на идентификациите с възрожденските образи е немислима. Единствено комунистическата партия има правомощията да охранява метанаратива, чиито протагонисти – героите от XIX век – се осмислят като идеологически предходници на новото социалистическо поколение… Стремежът към усвояване на възрожденското наследство личи особено в характерните за режима лозунги, които безпроблемно вплитат в единна каузална верига личности от националноосвободителното движение и социалистически активисти – например „Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител – Димитров“ (от марша на пионерската организация „Септемврийче“, създаден по текст на Асен Босев)“. Подобни идеологически манипулации са безчет. Те бяха налагани с всички инструменти на тоталитарната власт. Тези догматизирани дамги не са избледнели и до днес.
Самият Ботев изповядва много крайни идеи. Заради своя радикализъм той влиза в тежък конфликт с Каравелов и с други хъшове. Но това не хвърля сянка върху него. Неговият духовен ръст е толкова колосален, че нищо не би могло да го засенчи.
На 2 юни – заради трагичната гибел и заради поетичния гений на Ботев – не ни е позволена патетика. Затова ще завърша с един непатетичен стих:
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Под епиграфа на този стих Георги Марков е написал есето „Ботев“, което беше публикувано едва през 2015 г. В това есе има думи, които нямам смелостта да цитирам. Всеки може да ги намери и да ги прочете.
Да сведем глави пред Ботев и да постоим по-дълго със сведени глави. Когато се изправим, да бъдем изправени като него.
Слово на президента Йотова по случай 150 години от подвига на Ботев
Автор: Милен Кандарашев
02.06.2026г.
Заради мощна буря с вятър и проливен дъжд закъсня церемонията по почитането на паметта на Христо Ботев и падналите за свободата на България във Враца и тържествената заря-проверка. Наложи се президентът Илияна Йотова също да изчака, преди да произнесе словото си по повод отбелязването на 150 години от подвига на поета и революционер Христо Ботев и неговата чета във Враца. След като стихията утихна церемонията все пак се състоя под проливния дъжд.
В речта си президентът Илияна Йотова призова за единство на българския народ.
Ето и пълния текст на словото на президента:
Уважаеми сънародници,
Събираме се отново тук пред величествения бронзов лик на Ботев, който завинаги се сля със своя събрат величествения Врачански Балкан. Събираме се тук тази вечер, за да почетем паметта на безсмъртния поет, на хилядите знайни и безименни герои, загинали за свободата на България.
Тежък е споменът за българските чада – мъже и жени, за тези, които не можаха да дочакат да видят освободеното си Отечество. Тежък спомен, но и велик – припомня ни, че във вените ни тече кръвта на националните ни герои, на тези, които ни правят горди българи. Припомня ни, че вървим по славна земя, която помни тежки, но славни битки и велики хора. Припомня ни за тази земя, на която слезе Христо Ботев, падна на колене, целуна я в знак на преклонение и се сля завинаги с нея.
За своите само 28 години Ботев премина през много страни, предизвика събития, промени съдби. Наточи перото така, че не пожали никого. И често казваше, че след мълчанието върви смирението. Но неговата орис беше друга – орис, която той превърна в неукротима стихия, и се нареди сред онези, "що нямат талант да търпят“.
Няма по-въздействащ символ от онази минута на мълчание, в която се прекланяме пред паметта на загиналите. От Ботевата минута, в която всеки един от нас остава сам със съвестта си, за да помним, да се прекланяме, да преосмисляме себе си. И веднага след това да продължим още по-силни. Да, можем да бъдем силни. И тази вечер природната стихия иска да попречи на тържественото отбелязване на тази паметна годишнина, но не може. Защото когато сме заедно, сме силни. И тази вечер на този площад, и утре в 12 ч. милиони българи ще застанат за една минута и в молитва и клетва пред националните ни герои ще мислят за своята Родина.
Можем да счупим всяка верига, която оковава човешкия ум и душа – това ни завеща Ботев. Можем да преборим примирението, апатията, отчуждението – да сме по-чужди на себе си и помежду си, а иначе един народ. Можем да отстояваме национални и социални правдини, можем да бъдем силна общност, в която няма и един излишен, в която всеки е важен. Можем да бъдем обединени българи с български идеали. Така ни искаше Христо Ботев – смели и силни, винаги срещу полуистината, срещу полуправдата, срещу лъжеидеалите, срещу получовешките отношения.
Много неща са се казали за Ботев. Ще припомня думите на един друг голям българин, талантлив поет и гений – Пейо Яворов. Той каза за Ботев: "Един носител на трънен венец между венценосците, един апостол между апостолите, един светец между светците… Една памет за дълбоко благоговение, един образ за страстно обожание, едно име за девиз на всяка праведна борба“. Тези думи са не само за Ботев, а за всеки герой от българската история.
Уважаеми сънародници,
Тази вечер отново се вглеждаме във величествената и непристъпна планина. Там Ботев остана завинаги, но нея той ни остави, за да бъде вечният съдник на делата ни и да гледаме отгоре, от високото към себе си и към бъдещето. Да бъдем достойни!
Поклон пред паметта на всички герои! Поклон пред паметта на всички онези, които загубиха живота си за българската свобода и за българската независимост!
Да живее Отечеството!
