Прочетен: 105 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 03.06 15:40
Замразяване на доходите и отвързване от автоматичните механизми при заплатите, са сред обявените от финансовия министър възможни мерки
13:35 | 03.06.26 г.Златина Вълчанова Създател Елена Илиева Редактор
Към настоящия момент дефицитът е в размер на 7,4% от брутния вътрешен продукт (БВП) – над 8,5 млрд. евро, обяви по време на брифинг пред журналисти финансовият и вицепремиер Гълъб Донев. Той уточни, че това е дефицитът, без да се променят действащи политики и без да се приемат мерки за консолидиране на разходите. Той допълни, че има още 2,2 млрд. неразплатени плащания, „скрити по чекмеджета“, които са отлагани от 2024 г. и 2025 г.
Донев обясни, че тези 2,2 млрд. евро са за неразплатени, но фактурирани проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“ и проекти, заложени в инвестиционната програма на общините (Приложение 3 от Закона за държавния бюджет)
Донев обяви, че данните, на база които ще е докладът на Европейската комисия за прекомерен дефицит, са за 2025 г., защото служебното правителство не е предоставило годишен доклад по изпълнението на националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 година.
Ръстът на дефицита той обясни със завишаване на разходите за заплати, социални плащания и компенсации, които не са були обвързани с източници за дългосрочното им финансиране. Според него инвестиционната политика на страната е била непоследователна и без визия за стратегическо развитие.
„Неефективното управление на публичните средства, корупционните практики, непрозрачните обществени поръчки и липсата на контрол върху разходите са увеличили допълнително натиска върху бюджета“, каза още той.
„Всичко това води до преосмисляне на дефицита за 2025 г. – дали той е в рамките на 3%, дали е в рамките на 3,5% от БВП. Както виждате, разчетите показват, че това не е така. Това е реалната истина. Предстоят ни трудни решения. Предстоят ни мерки, които са непопулярни. Предстои ни да изпием горчивата чаша на онова, което предходните правителства завещаха на редовното правителство“, каза Донев.
Ако обществото е готово да понесе меркитеБюджетът за 2026 г. ще бъде внесен в Народното събрание в първите дни на юли, обяви финансовият министър.
Дали може дефицитът от 7,4% да бъде свит до 3%, зависи от това какви мерки ще бъдат предложени да бъдат реализирани със Закона за държавния бюджет на Република България, каза Донев.
„Ако приемем и обществото е готово да понесе мерките – на първо място трябва да има замразяване на доходите, отвързване на всякакви механизми, които привързват работните заплати към средна брутна работна заплата за страната, към размери на минимална работна заплата. Разбира се, трябва да има структурна промяна и консолидиране на държавната администрация. Трябва да има съответно ограничаване на държавните разходи, независимо от това с какъв произход са“, каза Донев.
Той обаче отказа да посочи с какви параметри ще бъде внесеният от редовното правителство бюджет за 2026 г., като допълни, че в него ще има мерки, свързани както с разходната, така и с приходната част. Донев беше категоричен, че данъци и осигурителни вноски няма да се вдигат.
„Има възможност за допълнителен приход от сива икономика. Ще има промени и мерки, които да доведат до повече приходи в хазната. Ще има изместване и на акцизния календар за тютюневите изделия. Ще имаме и мерки, които ще бъдат насочени към други приходни източници, които да подпомогнат мерките, свързани с разходната част, така че с приходните мерки да облекчим частта на разходните мерки“, каза Донев.
Той говори и за окрупняване на структури и закриване на неефективни структури, но отказа да даде конкретни примери. Ефектът от тези мерки обаче ще се усети едва през 2027-2028 г.
Нов таван на дълга е „неизбежен“„Новият дълг е неизбежен“, каза още финансовият министър и допълни, че на днешното си заседание правителството е взело решение за таван от 3,8 млрд. евро.
Той посочи, че такова решение е имало и редовното правителство през декември 2025 г., но не е влязло за разглеждане в Народното събрание. Той обвини служебното правителство, че също не е внесло такова предложение, знаейки какво е състоянието на публичните финанси. По думите на Донев „без тези 3,8 млрд. евро ще имаме проблем с пенсиите, заплатите и социалните помощи през юли“, както и с разплащанията по НПВУ.
03.06.2026 г.,
© Булфото
Строителите на автомагистрала „Хемус“ трябва първо да изградят участъците, за които вече са получили авансово финансиране. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков във Варна, където участва в 19-ата Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие – IRF Global Summit.
Форумът се провежда в курортния комплекс „Св. св. Константин и Елена“, а сред основните теми са финансирането на пътната инфраструктура и възможностите за прилагане на технологии с изкуствен интелект в сектора, пояснява БТА.
По думите на Шишков строителните фирми трябва да изпълнят дейностите по вече договорените цени за участъците, за които са получили предварително средства. След приключването им могат да започнат разговори за довършването на останалите части от магистралата. Той подчерта, че „Хемус“ ще бъде изградена с финансиране от държавния бюджет.
Министърът отбеляза, че страната се нуждае от проектирането на множество нови пътища, а използването на изкуствен интелект може значително да ускори и подобри този процес. Според него част от бъдещите магистрални проекти могат да бъдат реализирани чрез концесии.
Шишков посочи, че изкуственият интелект би могъл да подпомогне и изготвянето на оптимални финансови и търговски модели, така че както държавата, така и инвеститорите да бъдат защитени от загуби.
По думите му интерес към концесионни проекти има, тъй като България се намира на важен транспортен кръстопът, въпреки изоставането в развитието на пътната инфраструктура. Той подчерта, че страната е станала част от Шенгенското пространство, без транспортната ѝ система да е напълно подготвена за това, което налага ускорено наваксване на изоставането.
Според министъра концесиите са сред малкото възможности за реализация на нови инфраструктурни проекти в условията на ограничени бюджетни ресурси. В същото време той определи като по-голямо предизвикателство довършването на вече започнатите проекти с държавни средства, но увери, че те ще бъдат реализирани.
Като възможни концесионни проекти Шишков посочи трасето Русе – Маказа и автомагистрала „Черно море“. Той допълни, че магистралата от Видин ще бъде довършена с държавно финансиране, но тунелът под Петрохан може да бъде изграден чрез концесия. Инвеститор ще се търси и за автомагистрала „Рила“, която трябва да осигури връзка между магистралите „Хемус“, „Тракия“ и „Струма“.
Относно пътя Варна – Дуранкулак министърът заяви, че той трябва да бъде разширен поне до четири ленти. По думите му и при избора между изграждането на магистрала или четирилентов път може да се използва изкуствен интелект, който да анализира всички фактори и да помогне за вземането на най-ефективното решение спрямо необходимите инвестиции.
© ФОКУС
Автор: Марияна Стойчева
14:14 / 03.06.2026г.
По предварителни данни на Министерството на финансите към 30 май дефицитът е 2% от прогнозния БВП на страната. Това е един от най-високите дефицити през последните години и е изключително притеснителен, заяви в кулоарите на Народното събрание депутатът от ГЕРБ и бивш финансов министър Теменужка Петкова, предаде репортер на ФОКУС.
По-рано финансовият министър Гълъб Донев обяви, че дефицитът е 7,4 на сто - това са над 1.5 млрд. евро.
Тя коментира и изказванията за наличие на "скрити фактури“ и неразплатени задължения.
"По повод на това, което чухме като обяснения на тази негова теза, че има много скрити фактури по чекмеджетата и неразплатени плащания, трябва да кажем, че в рамките на правителството, което беше съставено с мандат на ГЕРБ, такива фактури няма. Няма фактури по чекмеджетата. Всичко това е осчетоводено и е намерило отражение в разходите и в дефицита за 2025 г. Има плащания, които не са извършени", заяви Петкова.
Тя допълни, че няма основания за притеснение.
"Ние сме абсолютно спокойни. Няма никаква манипулация на данни. Това говорене уронва престижа на България и по някакъв начин засяга европейските институции", посочи тя.
Петкова отправи и критика към управляващите, като призова да бъде направена проверка за задълженията по договора с "Боташ".
"Хубаво е управляващите да проверят и да ни информират дали всичко това, което дължим по договора с "Боташ“, е осчетоводено и каква част от него е разплатено", отбеляза депутатът.
Автор: Цоня Събчева
19:06 / 04.06.2026г.
"Бюджетният дефицит може да се окаже значително по-висок от официалните прогнози и да надхвърли 9% от БВП, ако се включат всички неразплатени средства." Това каза икономистът Стоян Панчев в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.
В разговора той посочи, че прогнозата за бюджетен дефицит от 7,4% от БВП не трябва да се разглежда като спекулативна, а като базирана на разчетите на Министерството на финансите. По думите му институцията разполага с достатъчно информация за разходите и приходите в бюджета.
Той посочи, че основният приоритет трябва да бъде ограничаването на разходите. "Най-важните мерки трябва да са свързани с овладяването на разходите. Трябва да има стопиране на автоматичните индексации на доходите", каза икономистът, като добави, че са необходими и съкращения в отделни системи с високи разходи и неефективност.
По думите му е нужен дългосрочен план за фискална консолидация. "Трябва да се направи план за дългосрочна консолидация на бюджета - да се види какви да бъдат съкращенията тази година, следващата и по-следващата", обясни той.
Панчев предупреди, че при липса на реформи може да се стигне до повишаване на данъците. "Ако няма достатъчно намаление на разходите, ще трябва да има увеличение на данъците, което също ще е болезнено", заяви той и допълни, че по-разумният подход е ограничаване на публичните разходи.
Той коментира и европейския контекст, като отбеляза, че България може да попадне в процедура по прекомерен дефицит. "Ако не успеем да представим план, който убедително да намали бюджетния дефицит, най-вероятно ще получим санкции от Европейската комисия", посочи Панчев.
В заключение експертът обърна внимание и на външните икономически рискове, включително цените на петрола. "Ако стигнем цена на петрола от 200 долара, това ще доведе до рецесия най-вероятно в Европа", каза той, като подчерта, че ограниченото фискално пространство затруднява реакцията на икономиката при подобни кризи.
