България е сред страните с най-голям ръст на дълга като дял от БВП в ЕС за 2025 г.

Въпреки това оставаме сред държавите с най-нисък дълг като съотношение към брутния вътрешен продукт

13:39 | 08.06.26 г.  

Златина Вълчанова Създател Десислава Попова Редактор  

България е сред страните в Европейския съюз (ЕС), в които е отчетено най-голямо нарастване на държавния дълг, изразен като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 г., показват актуалните данни на Евростат.

Въпреки че страната остава една от тези с най-нисък дълг като дял от БВП – 29,9%, през изминалата година той е нараснал с 6 процентни пункта (пр. п.) спрямо 2024 г. Така България е втора в ЕС след Финландия (с 6,2 пр. п) по ръст на дълга. Следват я Полша – с 4,8 пр. п., Румъния – с 4,5 пр. п., Белгия – с 3,9 пр. п., Франция – с 2,9 пр. п., и Италия – с 2,4 пр. п. ръст. 

След като депутататите от управляващата "Прогресивна България" се отказаха да повишават тавана на дълга без решение на Министерския съвет, в края на миналата седмица правителството прие да бъде изтеглен нов държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро през тази година. Решението е мотивирано от необходимостта да се осигури префинансиране на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Според пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия, правена на база данните за 2025 г., се очаква през 2026 г. дългът на страната да достигне до 32,3% от БВП, а през 2027 г. – до 35,5%. Тази прогноза е направена обаче при очакван дефицит за 2026 г. в размер на 4,1%, а за 2027 г. – 4,3%. Миналата седмица вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев обяви по време на брифинг, че ако не бъдат взети мерки, дефицитът за тази година ще достигне 7,4% от БВП.

Предстои да бъде представен проектобюджетът на правителството на Румен Радев за 2026 г. и с него ще стане ясно какви са заложените дълг и дефицит за тази година и средносрочната прогноза, в която фигурират очакваните параметри за следващата.

Кои са страните с най-висок дълг

Към края на 2025 г. в 12 от 27-те държави членки на ЕС съотношението на държавен дълг към БВП е било над 60%, докато 5 държави са имали дълг над 100% от БВП.

Най-сериозен е дългът на Гърция (146,1% от БВП), следвана от Италия (137,1%), Франция (115,6%), Белгия (107,9%) и Испания (100,7%).

Сред страните с ниско съотношение на дълга към БВП освен България са още Естония (24,1%), Люксембург (26,5%), Дания (27,9%) и Ирландия (32,9%).

Между края на 2024 г. и края на 2025 г. 19 държави от ЕС, както и Норвегия, са регистрирали увеличение на съотношението дълг към БВП, докато в 8 държави от ЕС е отчетено намаление. С най-голямо намаление са Гърция (8 пр. п.), Кипър (7,7 пр. п.), Ирландия (5,4 пр. п.), Португалия (3,8 пр. п.) и Дания (2,6 пр. п.).

 Източник: Евростат

Предимно в евро

В края на 2025 г. за всички държави членки от еврозоната целият или почти целият (повече от 99,5%) държавен дълг е деноминиран в евро, показват актуалните данни на Евростат.

Структурата на дълга в рамките на Европейския съюз (ЕС) се различава значително между отделните държави, като тези различия са свързани с първоначалния и оставащия срок на падежа на дълга, дълговите инструменти и основните институционални сектори, които дължат дълга. По отношение на валутната деноминация на брутния държавен дълг се очертава по-хомогенна картина.

Само в 2 държави членки на ЕС над 50% от дълга им е бил в чуждестранна валута през 2025 г. – България (75%, от които 71% в евро) и Румъния (53%). 

Значителен дял на дълга в чуждестранна валута се наблюдава и в Унгария (32%), Полша (26%) и Дания (24%). Към края на 2025 г. по-голямата част от дълговете в чуждестранна валута на всички държави от ЕС извън еврозоната е деноминирана в евро.

 

 

Тежко на децата след нас

Д. Бобева: Процедурата за свръхдефицит е шанс да загърбим лошите навици

Правителството трябва да устои на натиска за нови компенсации, проф. д-р Даниела Бобева от Института за икономически изследвания на БАН

| 08.06.2026 г.     

Екип на Bloomberg TV Bulgaria

Създател

Евгения Маринова

Редактор

Процедурата за свръхдефицит е шанс да загърбим лошите навици. Не е важно дали една държава влиза в процедура за свръхдефицит, а кога и как ще излезе от нея. Това коментира проф. д-р Даниела Бобева от Института за икономически изследвания на БАН в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Тя посочи, че досега няма нито една държава, която да е глобена за прекомерен дефицит. Според нея тонът на ЕК към България е бил прекалено критичен.

„Много рядко се обявява процедура за свръхдефицит на база прогнозни данни. Влизаме в процедурата с прогнозни данни за средата на годината. Това е форма на предупреждение, а не на наказание“, каза Бобева.

Проблемът е, че механизмът на ЕС е твърде слаб, тъй като Франция е в процедура за свръхдефицит от 13 години, а Румъния е в подобно положение от шест години, уточни тя и добави, че практиките за бюджетните дефицити в ЕС са лоши.

България е една от петте страни в ЕС с най-разумна фискална политика, като само една година сме били в процедура за свръхдефицит, напомни Бобева. Но добави, че през последните пет-шест години страната ни има лош опит с разхлабване на фискалната политика и прекалено бързо нарастване на дълга.

"Управляващите трябва да разберат, че имаме шанс да намалим максимално бюджетния дефицит тази година, но отказът от лошите навици е труден", посочи тя. 

Свързани статии

Процедурата по свръхдефицит е неизбежна независимо от бюджета за 2026 г.

Г. Донев: Стремежът е максимално нисък бюджетен дефицит за 2026 г. около 3%

Според Бобева би било голяма грешка в този момент да се правят шокови терапии по отношение на фиска.