Сам

     Животът, е един безкраен театрален спектакъл.
   Участват в него всякакви хора, пардон актьори.
   Едни родени за това, други изгубени между ролите.
   Статисти има много, кой от кой по "надарен" да
   съзерцава и оценява.
     Когато артистите, са талантливи, сценария добър
   става хубава театрална постановка.
   Възторзи, ръкопляскане, сълзи от радост и удоволствие.
     Лошият спектакъл е тегав и келав, следствие уморени,
   слаби и несигурни актьори.
     Анализи и изводи всякакви, колкото глави, толкова мнения
   и съвети. 
     Когато си тръгнеш от театъра, трябва да е с чувство и поука,
   не дай си Боже да е само със скука и без вълнение.
     И тишина, само бяла тишина.
     Щом стъпиш на улицата поемате другия, вечния спектакъл -
   бит и култура.
     В метрото, в автобуса, спасението е в колата, но уви на пътя
   срещаш други артисти в ламарини на колела и така, нататък
   все на сцената с герои всякакви културни, важни, прости и
   продажни.
     Ще ръкопляскат и ще мълчат или ще извика все някой от
   публиката: Този пък на какъв се прави!...
   И аз не знам, но със сигурност не съм артист от нечии театър.
   Солист може би или статист?
   Кой ще ми каже?
     Въобще радвам се че съм за малко без очаквания и клетви, тук!
     Да се ниже и изтича времето, като пясък между шепите, колкото и да ги стискаш!

       Бате Ицо  16.01.2022г.