Не е лесно да си ръководител

     Преди повече от 15 години ми повериха
   едно предприятие с режим, без перспектива
   за развитие, с предстоящо закриване съгласно
   разчет.
     С какво се сблъсках!...
     Основно завист, огорчени от избора че са
   пренебрегнати, недоверие от бивши колеги
   имали свой фаворит, местната власт разочарована 
   от краха на техен "избор" и т.н.
     Оставаш на "сцената" по "гол" професионализъм
   и личен авторитет, както и с подкрепа от семейството си.
     Първото, което предприех беше изграждане на колектив,
   от професионалисти в областа ни и разместване на
   "сенките" на бившите ръководители.
     В същото време, давах поле за изява на активните и
   работохолиците, като използвах техния ентусиазъм и
   градивна сила в полза на изграждането на новото начало.
     Добрите традиции също не загърбих - човек както работи,
   така се и весели! народна мъдрост.
      Имах ли повод - национален празник, именни дни,
   празник на службата и професионален празник, се
   честваха задължително в подбрана обстановка,
   само за моя колектив.
     Никога не бърках работата с празника, който е
   на работа - работи, който е на маса в заведение
   - се весели!
     Първата година, подобрих връзката с местната
   власт, като вземахме участие в техните мероприятия -
   подпомагане на строеж и откриване на църкви,
   параклиси, празник на селището, събори, откриване на
   възстановени предприятия, занаяти и традиции.
     Местната власт, даваше рамо с каквото можеха, особено
   при бедствия и аварии се усещаше най-добре в тези
   тежки моменти - с техника и хора. 
     Имал съм случай, когато се обаждам на кмета, че
   имам нужда от боя за освежаване на сградния фонд,
   техника.
     Като изслуша молбата ми, никога не е отговарял че
   няма, а ме пращаше при дясната му ръка - секретара
   с думите: Какво имам ще ти дам, каквото нямам ще купим
   и ще ти го дадем.
     Имах късмет не само с "големите ми началници", които
   ми гласуваха доверие, така и с местната власт.
     За сметка на това, когато по моя линия можех да се
   включа в тяхно мероприятие с хора и техника,
   същото правех.
      Естествено, съгласно закона и нормативните
   документи, уведомявах, който трябва да знае и даде 
   своето съгласие, така за хората ми, които бяха местни
   участието им беше въпрос освен на гордост и на чест.
     Висшите началници обичаха, техните подчинени да са
   в добри, по точно в коректни отнушения с местната власт.
     Винаги има недоволни, важното е да опиташ да промениш
   мнението им, това се старах най-вече с работохолизъм и
   извоюване на авторитет между тях и околните.
     Спеше се по 2 часа на на денонощие, заспивах "смазан"
   от работа и след дълбок сън, но кратък ставах, да не събудя
   семейството си, и сядах в кухнята с тефтера си, да
   записвам задачите си за следващия ден, нямах нужда от
   кафе, бях буден от адреналина и желанието ми за работа.
     Така беше ежедневно две, три години, до като всичко
   влезе в релси - да няма обидени от моя избор мързеливци
   на някой от горе човек, доносници и т.н.
     Бях силен, млад, пълен с енергия само на 30 години.
     В хода на работата, почваха да излизат и "зрънцата",
   които имаха за себе си голямо мнение, не естествено
   на база на професионализъм, а на това "кой познават",
   те са като водните ями - коварни и се появяват изведнъж,
   не си ли подготвен "удавяш се".
     Службите почват да те обикалят, проучват и вербуват
   доностници, които да "снасят" нужната им информация.
     С тях е най-трудно, ако имаш какво да криеш, ако нямаш
   е много лесно контакта с тях! След години, когато си тръгнах
   по собствено желание, се разделихме коректно, без
   простотии и до ден днешен, не са ме търсили, което е знак
   че няма за какво!
     Най- трудно, е когато в щата имаш свободни позиции.
     Започват обаждания от къде ли не, за "наш" човек!
     Винаги съм постъпвал коректно и по един, и същ начин с
   назначаване на комисия за подбор, като на финалното интервю
   слушайки отговорите на въпросите, следя езика на тялото
   и гледах кандидата в очите, което помага при правилния избор.
     Не съм вземал рушвет и за това не са ми предлагали.
     Работех заради самата работа, обичах я и това ме мотивираше.
     Не съм назначавал футболисти, защото обичам футбола, или
   музиканти, защото обичам музиката, или за това че пеят хубаво, 
   или викат най-силно "Наздраве" на началника.
     Не можех да си позволя компромиси, защото щеше да се
   срине всичко това, което бях градил години наред!
     По последния план, трябваше да бъде закрито
   предприятието 2015г., уви и до ден днешен то работи, дава
   хляб на много семейства, защото с професионалната си работа
   извоюваха авторитет и доказаха че са необходими с
   дейноста си.
     Така държавата в лицето на моите висше стоящи началници
   прецениха да ги защитят на базата на работата им, а не на
   нещо друго.
     С което съм много горд!

       Извод: Да си ръководител или лидер, е вредно за здравето!


        Бате Ицо 07.09.2021г.